СТРЕС. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  КРИЗИ

Знаете ли, че някои от симптомите на невротичните състояния са чисто физиологични? А знаете ли защо е така? Нали става дума за психично заболяване??? Психиатрите казват: „Имате невроза. Но нямате физиологични изменения в организма си. Това е психогенно заболяване.”

СИМПТОМИ НА НЕВРОЗАТА: лесна раздразнителност, избухливост, лесна обидчивост, нетърпеливост, често главоболие, смущения в съня, лесна уморяемост.

Стресът е навсякъде около нас. Още в началото на 80-те години списание “Тайм” излиза с водеща статия “Стресът - епидемията но 80- години”. От тогава до днес много изследвания доказват, че проблемите свързани със стреса прогресивно се увеличават.
Често стресът е наричан “Проклятието на 20 век”. Счита се, че е причинил повече болка на хората от който и да е друг проблем, познат на модерната медицина, защото неговото влияние не познава граници. Една от теориите за развитието на рака предполага, че всеки човек в някакъв етап от живота си развива рак. Различието между този, който става жертва и този, който не, е в начина на отговор на имунната система.Този, който преживява повече стрес е с по- голяма предпоставка към развитие на рак.
Популярното разбиране на стресовото събитие е като нещо негативно за човека (болест, неприятности в работата, природни бедствия), но то може да бъде и положително преживяване. Например, новият дом и повишението в работата, носят със себе си промяна на статуса и нови отговорности. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим предизвиква стрес.
Най-популярната теория за стреса е тази на Ханс Селие. Той разглежда стреса като "неспецифичен (физиологичен) отговор на организма на всяко поставено пред него изискване". Стресът е състояние на организма проявено при нова ситуация, която предизвиква Общ адаптационен синдром. Последният се развива в три етапа (тревога, съпротива и изтощение).

ЕТАПИ НА ОБЩИЯ АДАПТАЦИОНЕН СИНДРОМ:

1. Първа фаза (на тревога) - организмът мобилизира адаптационни ресурси, за да се справи със стресора. Ако стресорът е толкова силен, че въздействието му стане несъвместимо с живота, организмът загива още в стадия на тревога в течение на първите няколко часа или дни. Ако организма не загине, след първоначалната реакция, настъпва :
2. Вторият  етап (на съпротива) - в него  балансирано се мобилизират и изразходват всички достъпни адаптационни резерви на организма. По това време се поддържа, практически не отличаващо се от нормите, съществуване на организма, макар и в условия на повишено изискване към неговите адаптационни системи. Когато стресорите действат дълго време, настъпва  изчерпаност на адаптационната енергия на организма и започва :
3. Третият етап (на изтощение) - през тази фаза, както и през първата, в организма постъпват сигнали за несъответствие между изискванията на  средата и отговора на организма на тези изисквания. За разлика от първия етап обаче, когато тези сигнали водят до мобилизиране на резервите на организма,  то в трета фаза се търси помощ, която може да дойде само отвън - или във вид на подкрепа или под формата на отстраняване на стресора атакуващ организма. Тук настъпват големи физиологично-ендокринологични промени. Хормоните са движещи се в тялото субстанции, идващи от различни жлези /ендокринологичната система/ и имат широко влияние върху организма и поведението. Дистресът /или хроничният стрес, вредният стрес/ променя хормоналното ниво по оста: хипоталамус - надбъбречна кора. Хроничният стрес води до стареене, болест или гибел на организма.

 
На практика трудно би могло да бъде очертана ясна граница между физически и психически стресори. Психичните стресори могат да предизвикат същите стресови реакции като физическите, например - намален приток на кръв към кожата, увеличаване на зениците, освобождаване на адреналин. Физическите стресори са и психични, когато възприятието за тях създава психични искания или представлява заплаха за психичното благосъстояние на индивида. Но дори и да не се възприемат като заплаха за индивида, те създават дискомфорт, намаляват концентрацията и влошават изпълнението, което може да предизвика емоционални реакции. От друга страна, физическите стресори могат да влияят директно на функционирането на мозъка, а с това и на неговите възможности да се справи със стреса.

Селие твърди, че скуката – свързана с работата или извън нея, е по-силен източник на дистрес, отколкото големите натоварвания. Той свързва дистерса не толкова с продължителността на работната седмица или с тежестта на работата, която вършим, колкото със степента на неудовлетвореност от нея.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  КРИЗИ

„ДА ЖИВЕЕШ – ЗНАЧИ ДА СТРАДАШ, 
ДА ОЦЕЛЕЕШ – ЗНАЧИ ДА НАМЕРИШ СМИСЪЛ В СТРАДАНИЕТО. 
АКО ЖИВОТЪТ ИЗОБЩО ИМА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, СТРАДАНИЕТО И УМИРАНЕТО СЪЩО ТРЯБВА ДА ИМАТ. 
НО ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА ТИ КАЖЕ КАКВО Е ТОВА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ,  ЗАЩОТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ГО ОТКРИЕ ЗА СЕБЕ СИ  И  ДА ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТТА,  КОЯТО НЕГОВИЯТ ОТГОВОР ИЗИСКВА. 
АКО УСПЕЕ, ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ИЗРАСТВА, ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ.
ОНЗИ, КОЙТО ИМА ЗАЩО ДА ЖИВЕЕ, МОЖЕ ДА МИНЕ ПОЧТИ С ВСЯКАКВО КАК.”

В.Франкъл
 – евреин, лекар, лежал в немски концентрационен лагер и загубил цялото си семейство там, след което отново открил смисъл в живота си, за да продължи напред. Именно там той създава своята теория за ноогенната невроза /невроза породена от липсата на смисъл за живота/ и логотерапията като нейна опозиция. 

Човешкият живот е последователност от кризи. Те са свързани със стресовите ситуации и са равностойни на стреса или дистреса /настъпват като трети етап от Общия адаптационен синдром/. Кризите са моментите, в които човек изчерпва своите ресурси за справяне със стресовото събитие.
Продължителността на кризите е около шест месеца. Представляват етапи в човешкия живот, по време на които настъпва загуба на способността за справяне. Това е временен отговор на заплашително външно събитие.

1. Очаквани кризи.

Възрастови кризи – става преструктуриране на старите убеждения и ценности, които постепенно отпадат, докато се оформят новите; по това време човек е изключително уязвим.
Според психологията приблизително на всеки 7 години човек преживява такава криза. Те са част от живота ни и ни помагат да преминаваме към новото възрастово състояние, в което сме, да прекрачваме границата от предишната възрастова група към следващата, с всички характерни за нея особености. В този смисъл кризите са една необходимост, без която не бихме могли да се развиваме. Най-често тези периоди на възрастова промяна се преживяват като кризи, защото човек чувства, че старите му вярвания, ценности, разбирания за живота вече не му служат, а все още не е изградил нови такива. В тези състояния човек може да изпадне в депресия, да чувства безсмислие на живота си.

2. Неочаквани кризи.

Травмиращи събития - болести, раздели, развод, смърт на близък, уволнение, смяна на месторабота, местоживеене. Популярното разбиране на стресовото събитие е като нещо негативно за човека (болест, неприятности в работата, природни бедствия), но то може да бъде и положително преживяване. Например, новият дом и повишението в работата, носят със себе си промяна на статуса и нови отговорности. Влюбването, за някои хора може да бъде толкова стресово, както и разводът. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим, предизвиква стрес.

НАВЛИЗАНЕ  В  КРИЗА

1. Поява на дистрес – равнището на напрежението става непоносимо
2. Още по-висока мобилизация. Насоките са към облекчаване /плач, молби за помощ, деструктивно поведение, водещо до временно облекчаване/
3. Ако до няколко месеца не се справи с кризата, настъпва ДЕЗОРГАНИЗАЦИЯ. Човек е неефективен, загубва усещане за насоченост, за целеполагане,  за движение. Изпада в депресия.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ХАРАКТЕРИСТИКИ  НА  ЧОВЕК  В  КРИЗА

1. Загуба на себеуважение /”Аз съм един неудачник”/
2. Загуба на идентичност /преосмисляне на въпроса „Кой съм аз?”/
3. Загуба на усещане за справяне
4. Загуба на базисни потребности – за сигурност /човек не вярва, че ще оцелее/
5. Отричане на реалността
6. Чувство на вина или обвинение към събития и хора /вместо опит да се излезе от това състояние/
7. Нагласи на объркване и паника  /”Всичко, което опитвам, не работи – отчаян съм!” – Усещане за безсилие – „Няма смисъл да опитвам вече – искам просто да си отдъхна.” – поява на себеразрушителни действия, с временен облекчаващ характер./
8. Стеснено съзнание – човек е в състояние на оглушеност – не може да реагира адекватно, защото възприятията му са нарушени /след изтощението, организмът се опитва да се съхрани/, като че е “застинал” в тишина – не чува, не вижда и не усеща какво става около него.
9. При суицидни /за самоубийство/ намерения има блокиран “рефлекс на целта” Тези хора са като в мъгла, не виждат нищо – нито в бъдещето, нито в миналото. Имат усещането, че са сами – без надежда, без възможности за промяна, без подкрепа.

<ОБРАТНО>