ЛЮБОВ. БРАК. СЕМЕЙНИ ОТНОШЕНИЯ
Знаете ли, че влюбеността и обичта са различни неща? Обичта не е просто емоция, тя е уважение, грижа, отговорност, посветеност на друг, загърбване на собствените интереси заради другия. Освен това тя не е нещо, което просто съществува. Тя трябва да се развива, трябва да се поддържа – както огъня, както растението. Ако искате да отгледате красиво растение, вие се грижите за него, не го оставяте без вода, нали? Всеки ден вие поливате цветето, с определено количество вода - нито малко, нито много. Осигурявате му светлина, топлина. Периодично сменяте пръстта на цветето или го снабдявате с различни подхранващи вещества. През зимата го завивате или го прибирате на топло. Ако не правите това, цветето ви започва да линее и дори може да умре.
Ако сте бил на лагер, на който сте искали да си запалите огън, какво правихте? Сигурно сте събирали подходящата за целта суровина, подготвили сте подходящото място, подредили сте суровината по подходящия начин, за да може запалената клечка кибрит да възпламени хубав, голям огън. А когато огънят започваше да намалява, какво правехте? Сигурно сте добавяли суровина до тогава, докогато сте искали огънят да гори, прикривали сте го от силния вятър, избирали сте място, където дъждът не може да му попречи...
Ако можете да отглеждате растения, значи знаете как да се отнесете към едно човешко същество, за което твърдите, че обичате.
Ако знаете как се поддържа огън, който не желаете да загасва, значи знаете как да поддържате огъня на любовта.
Знаете ли в каква посока върви животът според психологът Левинсън? Посоката е към освобождаване от егоцентризма, „Аз и всичко, което ме интересува мен”, към „грижа за другия преди мен и моите нужди” /=ОБИЧ/ .
ОБИЧТА Е ОБРАТНОТО НА ЕГОИЗМА.
Ако сте човек, който е решил да създаде семейство, ще ви разкажа някои неща, а също така ще ви задам няколко въпроса.
Семейните отношения /отношенията в двойката/ винаги се изграждат въз основа на определени очаквания. Как очакваме да се държи другият, кой каква роля ще има в съвместното живеене? Много често тези очаквания са неосъзнати, ние си мислим, че те са подразбиращи се, че всеки мисли като нас и че другият трябва да знае какво мислим ние.
УПРАЖНЕНИЕ
ОПИТАЙТЕ: нека всеки от вас да напише върху един лист какво за него е обичта. Как очаква другият да показва обичта си към него – от едната страна на листа./Какво значи друг да ме обича?/ Как той ще показва обичта си към другия – от другата страна на листа. /Какво значи аз да обичам?/
Сравнете отговорите си. Има ли съвпадения, а изненади???
Опитайте с други определения: Какво за вас е съвместния живот?
А сега отговорете:
Мислили ли сте за това как точно ще живеете? За всички подробности около съвместния ви живот. Обсъждали ли сте как ще организирате финансовите си средства, домакинството си, свободното си време, връзките с другите си приятели?
Смятате ли, че съвместния ви живот като двойка ще бъде удачен, ако живеете под един покрив с родителите на някой от вас?
Ето няколко примера от живота, открити от наблюдението на психолозите:
Знаехте ли всичко това? А какво мислите сега, след като го прочетохте?
И още въпроси към вас:
Знаете ли, че основно правило в семейния живот е постепенната загуба на чувствителността един към друг? Всяка ежедневна среща притъпява чувствителността към другия човек. Как ще задържите своята връзка свежа, своя брак после? Само на влюбеността един към друг ли разчитате, когато сключвате брак? Има ли между вас уважение, разбиране, приемане на различността? Имате ли общи идеи и дейности, които да изпълнявате ЗАЕДНО?
ИЛЮЗИЯ Е ДА ВЯРВАТЕ, ЧЕ В БРАКА ЩЕ ЗАПАЗИТЕ СВОЯТА ЛИЧНА СВОБОДА И ПРОСТРАНСТВО.
ПО-ДОБРЕ РЕШЕТЕ ИМАТЕ ЛИ ДОСТАТЪЧНО ОБЩИ ДЕЙНОСТИ, ЦЕЛИ И МЕЧТИ, КОИТО ОБИЧАТЕ ДА ИЗВЪРШВАТЕ ИЛИ ИСКАТЕ ДА ПОСТИГНЕТЕ ЗАЕДНО.
Ако сте обсъдили своите представи за обичта, брака и съвместното съжителство, ако сте сигурни, че сте чули и разбрали добре гледната точка на другия; ако сте си представили всички трудности, които могат да ви се случат и въпреки това сте готови да останете с този човек, значи може би сте готови за сключване на брак.
ПЪРВО ДЕТЕ В СЕМЕЙСТВОТО
Искате да имате дете? Смятате, че обичта ви е достатъчна, за да го отгледате?
Знаете ли, че раждането на дете е стресово събитие? Защото ще промени живота ви напълно. Когато се появи това човече, винаги и на първо място ще стои то. Не вие, нито вашите потребности, нужди и желания, а то. За отделеното време от страна на вашия любим, за вашите скъпи часове заедно един с друг, за парите, за планирането на бъдещето…
Готови ли сте за това?
Ако сте, значи може би ще бъдете добри родители.
СЕМЕЙНИТЕ КРИЗИ
„ЩАСТИЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАСЛУЖИ С УПОРИТ ТРУД, ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ЛЮБОВ.” Това е посланието на психотерапевтите по семейни кризи
Повечето хора смятат, че сватбата е щастлива кулминация на взаимоотношенията между двама души и че отсега те винаги ще бъдат добри. Но малко са онези семейни двойки, които успяват да запазят първоначалното равнище на отношенията. Идват разочарованията, недоразуменията, настъпват кризи. Мнозина смятат, че раздялата е единственото решение, защото предполагат, че щастието е нещо, което възниква от само себе си. На голям брой двойки и през ум не им минава, че техните отношения трябва да се развиват и че те самите трябва да вложат в тях много търпение, докато постигнат желаното: доверие, стабилност, усещане за сигурност.
БРАКЪТ СЕ НУЖДАЕ ОТ КОНФЛИКТИ
Конфликтът може да бъде градивен. Той е неизбежна необходимост, защото е признак за промяна и нужда от преход от едно състояние към друго.
Най-добър изглед за щастлив семеен живот имат онези съпружески двойки, които са се научили да решават навреме своите конфликти. Партньорите не бива да гледат на конфликтите като на доказателство, че те не си подхождат. Трябва да ги приемат като възможност да развият у себе си способността да разбират същността на семейството.
По същия начин, по който човешката личност се развива, преминавайки през етапи на психологически кризи, семейните отношения имат свои кризи.
Ето една от класификациите за кризисните етапи в брака.
Бракът се развива в шест твърде различаващи се един от друг етапа, всеки със специфични изисквания както към семейството, така и към отделните партньори. При това броят на годините, изминали от сватбата, няма нищо общо с поредния номер на етапа, в който се намира семейството в момента. Много семейни двойки остават десетилетия на една и съща точка на кавги и раздори.
В първата фаза, наречена „БЛЕНУВАНЕ”, току-що венчаните съпрузи смятат партньора си за идеален. Това мнение наистина е важно, за да се създаде усещане за съпричастност и доверие в любимия човек. Но щом единият от двамата започне отново да проявява интерес към други неща, напр. към професията си – а това рано или късно трябва да стане, другият го възприема като измяна. На този етап задачата за разрешение е: да приемеш или не различността на другия като принос към взаимоотношенията в семейството.
Втората фаза, наречена „ОЧАКВАНЕ”, настъпва, когато съпрузите не се справят със задачата от първата фаза. Те преживяват промените на партньора като разочарование, изпитват тревоги и мъчителни съмнения за самия себе си. Мотото на този етап е :”Какво не правя както трябва?”
Третата фаза „БОРБАТА ЗА ВЛАСТ” се предизвиква от противоположните интереси и индивидуалното развитие на семейните партньори. Постепенно усилията за постигане на хармония отслабват. Сега и двамата се опитват да придобият контрол над другия. Води се класическа борба за власт, подхвърлят се най-различни обвинения, съпрузите вече не могат да се споразумеят за нищо. Задачата на този етап е не само да се приеме, че имат различни възгледи и че са различни хора /нещото, което е трябвало да приемат на първия етап/, но и да се намерят пътища за преговори и решаване на конфликтите, да се откриват форми на изява, които не целят да унищожат „половинката”.
Четвъртата фаза „ПРОКЛЕТАТА СЕДМА ГОДИНА”, която според психотерапевтите съвсем не зависи от броя на календарните дни след сватбата, единият или двамата партньори често изпитват желание да сложат край на семейните отношения. Изрази като :”Имам нужда от време и за себе си…” или „Няма и занапред да търпя ограничения…” показват степента на неудовлетвореност. Някои психиатри дори препоръчват временна раздяла в тази фаза, при положение, че тя ще даде възможност на единия или двамата да установят „Кой съм аз и какво искам всъщност”.
Пета фаза „ПОМИРЕНИЕ” – едва тук партньорите отново откриват пътя към добрите взаимоотношения.
Шеста фаза „СЪОБРАЗЯВАНЕ” – тук вече съпрузите достигат до взаимна близост, свързана със самостоятелност на личността и приемане на различията.