КОЕ Е ПЪРВО В БОЛЕСТТА - ФИЗИОЛОГИЧНОТО ИЛИ ПСИХИЧНОТО?

Поради слабото изучаване на психология в българските медицински университети, нашите лекари често правят фатални грешки в комуникацията с пациентите. Често не уважават правото ни да знаем цялостното си състояние, още по-малко ни дават възможността да вземаме решения относно собствения си живот.
Често поради липса на точна диагноза или неизясняване на точното ни състояние : причините за него и последиците от него, човек не знае какво се случва с тялото му, нито знае как да си помогне… Това може да доведе до психологически изменения : усещане за безизходица, в резултат на което да се развие депресия.

Знаете ли как вашият лекар може да ви разболее? В психологията е известно явлението ЯТРОГЕНИЯ = психогенно психично заболяване /с психична основа/ предизвикано от невнимателни изказвания или постъпки на медицинско или друго лице, което предизвиква у болния представа за несъществуващо заболяване и физически симптоми или просто предизвиква усложняване на заболяването.

СЛОВОТО МОЖЕ ДА ЛЕКУВА ИЛИ ДА РАЗБОЛЯВА!

Най-новите хуманитарно-научни открития не разглеждат човешкото същество като сбор от парчета – физика, психика, обществено положение и социални взаимоотношения. Вече е ясно, че човекът е едно цялостно същество, чийто различни елементи се влияят взаимно. Представата за човека, просто като един биологичен организъм, е остаряла. Човекът има и психика. А в резултат на нейното въздействие, той може да заболее чисто физиологично. Има доказателства, че в следствие на депресия се развиват различни физиологични заболявания. Същият извод важи и с обратна сила: от практиката на много психотерапевти е доказано, че физиологични заболявания губят своята сила и дори изчезват, след успешно справяне с проблеми в личния и  семейния живот и работата. И как да не е така?!? Един щастлив човек изпитва радост от живота, а тялото му е пълно със сила, в резултат на тази емоция.
Това е нещо нормално за хора, които се занимават с медицинска наука. Те знаят, че когато човек е подложен на хроничен стрес, когато има депресия, невроза, страхови изживявания – различни фобии, в организмът му настъпват чисто физиологични промени - в нивата на хормоните, в баланса на хормоните, нивото на имунната му защита спада... Тези промени са резултат от емоциите, които преживява човекът. А чувствата са част от психиката. Човек изпитва определени чувства, в резултат на определено възприятие на фактите – а това са мисловни процеси. 
По същия начин човек, който често преживява положителни емоции, има силна имунна система, балансирани хормонални нива. Има примери с хора, които подлагайки се на положителни преживявания – например редовен смях, започват да се излекуват от чисто физиологични болести.
Като знаете колко съществена част от живота ни представляват чувствата и мислите ни, как бихте могли да се съмнявате, че те нямат отношение към вашето физическо здраве? Та при нас – хората, мислите са ежеминутни участници в живота ни. Ние мислим за всичко, на ден имаме хиляди мисли. Всяка от тези мисли предизвиква различни чувства. Всяка дреболия или по-значима дейност, които извършваме ежедневно, всяко събитие, което ни се случва, ни носят определени мисли и емоции. Какво чудно има в това, че човек, който с месеци или години живее подложен на стрес, става редовен посетител на лекарите? Нима е изненада, че човек с дългогодишна депресия има прояви на най-различни физиологични заболявания?

Все повече навлиза разбирането, че психичното има изключително голямо влияние върху човека. Както много физиологични заболявания могат да доведат до промяна в психичното състояние, медиците категорично доказват и съществуването на физиологични заболявания с психогенна основа /заболявания, възникнали в следствие на психични състояния – най-вече отрицателни емоции: тревожност, страх и т.н./:

 

ТЕОРИЯ ЗА МОТИВАЦИЯТА, СЪОБРАЗНО ОСНОВНИТЕ ЧОВЕШКИ ПОТРЕБНОСТИ  ПО  ЕЙБРЪХАМ МАСЛОУ

Теорията на Маслоу е част от хуманистичната психология, която се характеризира като „третата сила” в американската психология – наред с психоанализата и бихейвиоризма

Маслоу създава своя Йерархичен модел на потребностите много отдавна, но и до ден днешен той бива спряган, когато се обсъжда функционирането на човека.

Основна теза е, че човек е холистичен организъм – едно цяло. Човешкото същество притежава не само физиологични, но и психологически потребности. Ако първите не се удовлетворят, човек вероятно ще заболее. Затова те се наричат базисни. Незадоволените психологически потребности могат да се преживеят субективно като лошо самочувствие, според Маслоу, но, твърди той, тяхното нормално задоволяване е необходимо условие за личностния, нормален растеж на човека.
Различните човешки потребности са свързани помежду си и йерархически и еволюционно. Основните ни потребности или импулси могат да се подредят в йерархия, често изобразявана като пирамида. В основата на пирамидата са базисните физиологични потребности: глад и жажда. Колкото по-близко до дъното е една потребност в степенуването на йерархията, толкова по-важна е тя за нормалното функциониране на човека. С времето обаче тази подредба започва да се отрича, тъй като изследванията на база тази йерархия, сочат друго. Човек може да има стремеж към потребност от по-висок ранг, дори и когато първите му нива не са задоволени. И може да преживява стрес, ако не успява да задоволи тази от потребностите, която е важна за него.

Йерархия на потребностите по Маслоу:

  1. Физиологични потребности – от храна, сън, вода, продължаване на рода – сексуален нагон, топлина и всички други условия, нужни за оцеляване
  2. Потребност от безопасност - сигурност срещу нападение, избягване на болката, свобода от нахлуване в личния живот, стабилност, защитеност, сигурност, от ред и предвидимост, свобода от страх и тревога /в нормалното човешко общество тази потребност се изразява в стремеж да получиш сигурна работа или да запазиш социалното си положение/
  3. Потребност от принадлежност и обич – да си ценен, да си член на някаква човешка общност – да си приет от нея, да осъществяваш нормални социални контакти.
  4. Потребност от признание – от самооценка, от заслужено уважение и самоуважение. Когато тази потребност е задоволена, човек усеща увереност в себе си и собствената си  значимост, сила и адекватност, чувства, че е полезен и необходим в този свят. Неудовлетворението на тази потребност се изразява в чувство на слабост, унижение, безпомощност, което предизвиква униние и включва компенсаторните и невротични механизми.
  5. Потребност от самоактуализация – базисната движеща сила за себеосъществяването; това е върхът на пирамидата, тук човек ще се почувства отново неудовлетворен, ако не се занимава с това, към което има вътрешно предразположение.

 

Следователно, ако искаме да се чувстваме човешки същества – т.е. да постигнем природно заложената ни еволюция на вида и наистина да бъдем хора, тогава тези 5 потребности, трябва да бъдат задоволени за всеки от нас. Те са базисни за всяко човешко същество.
Невъзможността за задоволяването дори и на 2,3,4 и 5 ниво от тях, може да доведе не просто до „субективно лошо самочувствие”, както се изразява Маслоу, а и до негативни преживявания, които могат да формират стрес, депривация, депресия, неврози, страхове и т.н.  А тези състояния могат да доведат до смърт, не по-трудно от липсата на храна, сън и въздух.

 

ПРОЧЕТЕТЕ статията за стреса в частта : етапи на общия адаптационен синдром, и статията „Посттравматично стресово разстройство”, за да си изясните още повече процесите на връзка между психика и физиология.

 

<ОБРАТНО>