ПОЗНАВАТЕ ЛИ ЮНОШАТА?
В юношеската възраст се формира чувството за идентичност. Счита се, че това е изключително болезнен процес. Този период се приема за най-тежката психологическа криза в жизнения цикъл на човека. За юношите, които се опитват да установят границите на своето аз, всяка намеса в личния им живот е изключително болезнена. Всеки знак, който подсказва някакво неуважение към личността им, всеки намек за неравнопоставеност, се преживяват като най-гротескна намеса в личното им пространство. Юношата – особено този след 16-17 годишна възраст, вече има достатъчно способности за логични и абстрактни разсъждения, които му дават възможността да види грешките в поведението на възрастните. Това го кара да се чувства изключително неприятно, когато несъвършеният възрастен, който прави не по-малко грешки в живота си, се отнася към юношата като към дете и изисква да се изпълняват правила, които, дефакто, не са съвършени. Това е основният парадокс в живота на юношата : чувствам се достатъчно голям, за да виждам проблемите и грешките на възрастните, а имам правата на дете и трябва да се подчинявам на същите тези несъвършени възрастни.
Един от основните механизми за отстояване на аза и за формиране на идентичността в юношеството е Принципът на отрицанието. Той се изразява в отричането на всички правила, изисквания и задължения, които се поставят към него. Този феномен се насочва първо срещу собствения родител /и срещу учителя, като човек, който играе ролята на авторитет/. Понеже юношата не знае какво точно е неговата личност, той се противопоставя на всяко правило, като в отричането установява границите на своето аз. Т.е. това, което не си ти, съм аз. Умният родител не се страхува от този момент, нито се обижда, когато в най-напрегнатите моменти, юношата го нагрубява, ЗАЩОТО ЗНАЕ, ЧЕ ТОВА ОТНОШЕНИЕ НЕ Е НАСОЧЕНО КЪМ ЛИЧНОСТТА МУ, А КЪМ ПОЗИЦИЯТА НА АВТОРИТЕТА. За юношата е въпрос на живот и смърт да отстоява своята позиция и той е готов да направи всичко, на което е способен, за да съхрани чувството си на идентичност /или по-точно да го формулира в някаква светлина, защото точно то му липсва/. Смята се, че именно този феномен в юношеството е много натоварващ за психиката на децата. Дълбоко в себе си те изпитват вътрешно разкъсване между желанието да се противопоставят на авторитета, за да запазят своето чувство на идентичност, и между болката, че постъпвайки така, те нараняват хората, които най-много обичат. Затова много често, за да преодолеят чувството си на вина към възрастния, на когото се противопоставят, те го принуждават да влезе в ролята на враг. Тези механизми са несъзнателни.
От една страна, юношата има нужда да извоюва своята позиция на личното си аз, което прави чрез противопоставянето си на авторитета на възрастния. От друга страна, точно в този период той е най-лесно раним, защото преживява психологическата криза на живота си и именно сега се нуждае най-много от помощта на възрастния - от стабилността и равновесието, което се съдържа във формираната вече идентичност на възрастния. Затова отношението на възрастния трябва да бъде максимално щадящо самоуважението на юношата, като не му се налага насила поведение, което последният не смята за правилно. Възрастният по-скоро би трябвало да покаже на юношата, че е готов да му помогне във всеки момент, в който той ще почувства нуждата от помощ – И ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИ ПО НАЧИН, КОЙТО ПОКАЗВА, УВАЖЕНИЕ КЪМ ЛИЧНОСТТА И ПОВЕДЕНИЕТО НА ЮНОШАТА, КАКТО И КЪМ ПРАВОТО МУ НА ИЗБОР.
Друг основен механизъм на формирането на идентичността в юношеството е Идентифицирането с определена личност или идея. Юношата търси ревностно хора и идеали, в които да вярва. И е готов да следва всеки, който е успял да си спечели доверието му- готов е да го следва на живот и смърт. Това е специфична психологична особеност в юношеството – повишената внушаемост. Ако успеете да си спечелите доверието на юношата, има голяма вероятност да останете в съзнанието му като пример за поведение за цял живот. Вместо да позволите на юношите да ви вкарат в ролята на врага, влезте в ролята на техния приятел и довереник. Престъпните лица познават и използват точно тези механизми на психиката на юношите. Станете вие примерът на юношата, бъдете неговият модел на поведение, а не неговият враг!